Рубен – курсист, шофьор и преподавател

За последната една година Рубен е бил в 17 държави, 153 провинции и 2361 града. Любимото му място остава Алпите!

Рубен е шофьор и преподавател в школата на Eurodrive. Обучава хората как да се справят на път, далеч от дома.

 

Днес Рубен ни разказва за себе си и страстта си към шофирането и дългия път. Започва от там, че още като дете се сблъква с тракторите и ремаркетата. Семейството му се занимава със селско стопанство и така има досег до селско-стопанската техника, която привлича вниманието му още от ранна детска възраст. Споделя, че един от най-запомнящите подаръци, които е получавал като малък, е истински трактор.

На 18 год. започва да кара лек автомобил, но не след дълго се прехвърля на работата с бус. Споделя, че тези моменти са едни от най-забавните в живота му, като дава пример, че е пренасял много пъти театрални декори и е возил самите актьори.

С нарастването на разходите му, се налага пропорционално да увеличи и своите приходи, като това е моментът, в който изкарва C категория и започва да се занимава с по-големите машини, както и да поема повече отговорности спрямо професията, която избира.

След като взима това решение за себе си, Рубен се свърза с екипа на Eurodrive, преминава през обучението на академията и е готов да стартира този нов период от кариерното си развитие.  За обучението в академияра разказва, че там е имал достатъчно време да се опознае със средата, хората и самата работа.

„Върши си отговорно работата и си гледай кефа“ –  с това мото Рубен стартира своя трудов стаж в Eurodrive.

За работата говори с широка усмивка, като от него може да чуете само позитивните страни на професията – неспирните пътувания, планините, пътя, хората, срещите и забавните моменти.

Първото му пътуване започва от Италия (Милано) в посока Англия. Може би тогава разбира какво прекрасно място е Англия в неговите очи. Добавя, че в началото наистина диспонентът му е помагал доста. Спомня си за момент, в който е бил в Люксембург,  звъннал е на диспонента си и го е попитал „Какво да правя?“.

Рубен може да говори с дни за професията и забавните случки, които са му се случили, докато работи като международен превозвач. Една от любимите му истории се развива в малко селце, докато сваля дървени компоненти за фабрика. Решава да се поразходи, докато има малко свободно време и се натъква на семейство с дете на видима възраст 3-4 г. След кратък разговор, съдържащ любезно зададен въпроса „Може ли да се снимаме с камиона?“, Рубен решава, че ще повози семейството из селцето. Историята предизвика фурор в очите му само докато я разказва. С искрени чувства споделя, че все още помни колко щастливо е било детето да се вози на такава голяма машина.

Друга комична ситуация в кариерния му път се развива в база на НАТО в Торино. Какво всъщност се случва – Рубен решава, че ще бъде пич и ще съкрати пътя до тоалетната. Уви, там от където минава се задейства аларма и за няколко минути е заобиколен от военни, които пазят територията на базата.

От разказаното до момента всички разбираме, че Рубен обожава работата като международен превозвач. Какво обаче се случва и защо той решава да слезе от камиона и да започне да помага на други момчета и да им дава насоки в професията. На въпроса „Защо?“ Рубен е категоричен – „моята невероятна бъдеща съпруга“. Казва, че обожава тази работа, но осъзнава, че трябва да я прекрати, за да бъде до неговото момиче.

„Искам семейството ми да потръгне и затова трябва да съм тук.“

Тук идва и моментът, в който Рубен се озовава от другата страна – от курсист с 5 лв., който има сериозна нужда от работа, се превръща в сериозен шофьор с опит, готов да обучава и помага.  В момента Рубен е преподавател в академията Eurodrive.

„Когато започвах работа, се надявах един ден, когато и аз имам повече опит, да мога да помогна на своите колеги“ – казва Рубен. За него е важно шофьорите да знаят и най-малките детайли и тънкости на шофирането.

На въпроса, свързан със страха от професията, Рубен твърди, че всяка професия може да бъде опасна и страшна, но ние сме длъжни да проявим бдителност и отговорност. Като шега вметва, че за него много по-страшна е работата пред компютър по 8 часа на ден.