НЕЖНАТА СИЛА НА ПРОФЕСИЯТА

“Завършила съм Френската гимназия в Шумен, почти не говоря английски” – започва разговорът ни с Мария: жената, която кара тир!

Биографичната справка идва в отговор на учудените ни погледи – току-що сме разбали, че Мария е шофьор цял един живот. Историята за срещата й с може би най-мъжката от всички професии продължава…

“Навремето започнах с такси. Бях атракция, да, може би единствената жена-таксиметров шофьор в целия град. (Мария се засмива скромно и обрано.) Винаги съм била по “момчешките” неща, като малка много спортувах. По образование съм филолог, най-вече заради моите родители. Разбира се, не съжалявам – благодарна съм им за това.”

Няколко часа след нашия разговор Мария тръгва на поредния курс към Европа. Кара тир отдавна, а когато взима решение да овладее и този “звяр”, никой не се учудва. “Обожавам да пътувам в различни държави. Само камионът да спре за почивка, аз си взимам раничката и започвам да се разхождам. Виждам наистна невероятни места, до които иначе никога не бих стигнала.”

Мария има две дъщери, а вече и внук. Животът й е подреден, а сезоните – планирани, графикът – разчетен. “Карам колкото се може повече, когато се кача на камииона, забравям, че съм на работа. Мисля, че съм родена за тази професия. (Смехът става по-силен, Мария вече е в свои води ;-))) Харесва ми и да общувам с хората – както по пътя, така и с колегите от разстояние. Пътят те учи, че ако искаш да се разбереш с някой, няма нужда да говорите един и същ език. Важното е желанието да си помогнете и заедно да продължите напред. Вижда се веднага – още с първия поглед. Ще бъдем ли приятели или не.”

Пожелаваме на Мария късмет и още много приятелства на пътя!